Да опознаваш страната си по новините
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
30 март
Съжалявам, че в никакъв случай не съм била в Мариупол, в действителност. Някой публикува на уеб страницата си фотоси на довоенния град.
Толкова е хубав. Джамията, градската градина, крайречната алея, централният площад, осветлен по необикновен метод.
Не знам защо бях уверена, че това е един сив индустриален пристанищен град.
Била съм в Истанбул и Прага, в Рим и Тел-Авив, във Вашингтон и Берлин, в Краков, Атина, Делхи и Венеция. Била съм дори на остров Нюфаундленд, а в Мариупол – в никакъв случай.
Толкова скърбя.
Съжалявам, че не съм ходила в Чернигив, в Тернопил, Суми, Хмелницкий, Житомир, Винниця…
Пътувах да видя Ниагарския водопад, Мъртво море, Големия каньон, а езерото Синивир не съм виждала нито един път.
И чак в този момент опознавам страната си. За страдание – по новините.
1 април
Днес малко ще ви разсмея.
Кучешката храна, която яде Хектор в мирно време, е изчезнала – не я доставят. Купих някаква сходна - поне по съставки. Но доберманите (който познава тази порода – знае) са доста алергични, стига да хапнат нещо неуместно – и край, стомашни проблеми.
Доберманът Хектор. Снимка Фейсбук
С една дума – простете ми тези детайлности – през нощта, в комендантския час, кучето изквича по крайна нужда.
А в град Днипро териториалната защита си я бива, стъмни ли се – обикалят с фенерчета кварталите, издигнати в редици като средновековни рицари – в „ чеп “ или като дъга.
Браво на тях!
Но в случая нямам избор, този слон няма да се изака на пеленка, сори.
С една дума – излязохме на открито.
Някъде след три минути слушам зов от тъмнината: " Стой! ", „ Не мърдай! “
В отговор аз се провиквам в речитатив: „ Момчета, па-ля-нъ-ця! (помните ли – теста за украинско наречие, по този начин разпознават съветски шпиони, които не могат да произнесат думата, която значи питка – бел. прев.) Кучето ми се продриска, не стреляйте! “
Пауза за десетина секунди, а по-късно неукротим мъжки смях: „ А той да не би да се споделя Серко? “ (игра на думи – най-разпространеното кучешко име в Украйна, нещо като нашия Шаро, е Сирко – от „ сиръй “ (сив), на българския би звучало като Сивко или Сивчо – бел. прев.).
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
30 март
Съжалявам, че в никакъв случай не съм била в Мариупол, в действителност. Някой публикува на уеб страницата си фотоси на довоенния град.
Толкова е хубав. Джамията, градската градина, крайречната алея, централният площад, осветлен по необикновен метод.
Не знам защо бях уверена, че това е един сив индустриален пристанищен град.
Била съм в Истанбул и Прага, в Рим и Тел-Авив, във Вашингтон и Берлин, в Краков, Атина, Делхи и Венеция. Била съм дори на остров Нюфаундленд, а в Мариупол – в никакъв случай.
Толкова скърбя.
Съжалявам, че не съм ходила в Чернигив, в Тернопил, Суми, Хмелницкий, Житомир, Винниця…
Пътувах да видя Ниагарския водопад, Мъртво море, Големия каньон, а езерото Синивир не съм виждала нито един път.
И чак в този момент опознавам страната си. За страдание – по новините.
1 април
Днес малко ще ви разсмея.
Кучешката храна, която яде Хектор в мирно време, е изчезнала – не я доставят. Купих някаква сходна - поне по съставки. Но доберманите (който познава тази порода – знае) са доста алергични, стига да хапнат нещо неуместно – и край, стомашни проблеми.
Доберманът Хектор. Снимка Фейсбук С една дума – простете ми тези детайлности – през нощта, в комендантския час, кучето изквича по крайна нужда.
А в град Днипро териториалната защита си я бива, стъмни ли се – обикалят с фенерчета кварталите, издигнати в редици като средновековни рицари – в „ чеп “ или като дъга.
Браво на тях!
Но в случая нямам избор, този слон няма да се изака на пеленка, сори.
С една дума – излязохме на открито.
Някъде след три минути слушам зов от тъмнината: " Стой! ", „ Не мърдай! “
В отговор аз се провиквам в речитатив: „ Момчета, па-ля-нъ-ця! (помните ли – теста за украинско наречие, по този начин разпознават съветски шпиони, които не могат да произнесат думата, която значи питка – бел. прев.) Кучето ми се продриска, не стреляйте! “
Пауза за десетина секунди, а по-късно неукротим мъжки смях: „ А той да не би да се споделя Серко? “ (игра на думи – най-разпространеното кучешко име в Украйна, нещо като нашия Шаро, е Сирко – от „ сиръй “ (сив), на българския би звучало като Сивко или Сивчо – бел. прев.).
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ